Underland

Най-известната книга на британеца Робърт Макфарлан е “Landmarks” – дълго есе за начина, по който думите определят пейзажа; вид речник на изразите, с които наричаме странното не-място, което пропуска погледа ни още малко по-нататък. Последната му книга “Underland” е за подземния пейзаж. Близо 500 страници описват това, което стои под краката ни и връзката ни с него, която е понякога ясна, понякога невидима и мистична.

Свикнали сме да мислим, казва той, че историята е стрела във вечно пътуване напред – при все че ако не бяха фосилите и заровените в пръстта руини, нямаше да знаем нищо за миналото си. Под земята времето е дълбоко. По камъните има знаци от минали хилядолетия и да слезеш там долу е да се озовеш на място, пълно със смисъл. Трябва само да можеш да го разчетеш, за което през пътуванията си авторът ни ще има помощ – персонажи, с които ни запознава с хумор и топлина.

Да говори единствено за погребения би било почти банално, когато Макфарлан планира да се спусне в дупка между ледници и да влезе в катакомбите на Париж, за да се запознае с невидимия град под града (дълъг сегмент, който ме пренесе, и единствено не задоволи любопитството ми по баналния въпрос как се оправят с тоалетните всички обитатели на това затворено място, което не може да бъде почистено). Той върви по опасни пътеки над морето с дни, за да види пещерни рисунки, или се провира в пространства, които едва го пропускат и заплашват да се срутят върху него. Разказите за пещери са насечени от истории за заседнали на подобни места и понякога спасени, понякога умрели смелчаци с единственото желание да разкрият още една-две черти в картата на пещерата. Ето я, значи, темата за смъртта, която е така свързана с подземието в главите ни.

Авторът е смел, но не безстрашен – всъщност не го е страх единствено да описва конкретно ужаса си, без да се представя като по-корав, отколкото е. Ужасът, параноята, клаустрофобията го нападат до края като „прилепи, които се роят“.

Не само хората, а и науката му е интересна – предимно защото е безкрайно човешка. Той влиза в космически лаборатории, които се опитват да открият най-фините звуци на Вселената (в опит да опознаят черните дупки) – толкова недоловими експерименти, че лабораторията трябва да е заровена в земята, за да се изолира от шума на повърхността. Когато пита учения дали в почивните си дни, докато се разхожда с любимата си, той мисли за чудото на откритията и работата си, отговорът е изненадващ и мил – „най-вече мисля за чудото да държа ръката на жената, която обичам“. Макфарлан разказва как търсим съкровища, но и погребваме провалите си в дълбокото: на няколко места сме строили подземни сметища за опасни ядрени отпадъци. Те толкова дълго ще бъдат смъртоносни, че трябва да се отправи предупреждение с мисъл и за други видове, които може би ще дойдат след стотици години, жадни за археологически находки (как да накараш извънземно да ти се довери, че с предупредителните знаци „стоп“ не къташ съкровище, е било обект на конференции с учени, поети, художници, философи).

Разказите за природата също разширяват очите от почуда: системата от фунги, която свързва дърветата в съвършено общество, където ако си болен, лесно получаваш сили от другарите си; за пещери в Китай, така големи, че имат собствен климат; за почти изчезнал под карфиците на нео-нацита вид сляп подземен бръмбар в Словения, ценен за колекцията им заради латинското си име Anophthalmus hitleri (откривателят му го кръщава така именно в името на новия тогава канцлер на Германия – ентомологистът тъкмо е разбрал, че вида съществува, и с един жест го обрича на смърт).

В един момент от книгата Макфарлан се среща със сърдит специалист по изследване на леда, който му казва: „Ти си повече поет, отколкото учен“. Наистина сме в ръцете на майстор на текста – страниците летят заради искреното му любопитство, но и заради поетичния му инстинкт да прави връзки между наглед отделни неща. Няма обаче място за пренатягане на стила – всичко е искрено и писано с възхищение и простота. В края на книгата разбираш, че обитаваме не само кожата на планетата; че историята не е стрела. Готов си да видиш всичко в по-голяма дълбочина.

Книгата не е преведена на български

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s